Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Надя Шобаш по темата „Палестинският проблем и неговото отражение на Балканите“.През 2022 г. Надя Шобаш придобива бакалавърска степен в специалност „Арабистика и семитология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2024 г. успешно защитава там и магистърска теза на тема „Преводът като езикова и културна комуникация. Изследване върху „Среднощна поща“ от Худа Баракат“ в магистърска програма „Преводач-редактор“ с арабски и английски профил.Надя Шобаш има публикации в различни издания като академичния бюлетин „Бежанците: днес и утре“ на ВКБООН в България и Литературен вестник. През 2026 г. е публикуван нейният български превод от арабски език на книгата „Пречупени криле“ на ливанско-американския поет и философ Джубран Халил Джубран.Интересите ѝ в областта на превода и езикознанието водят своето начало от любовта към езиците, развита на фона на разнообразната културна среда, в която израства – семейството ѝ има български, арабски и руски корени. Тези интереси тя задълбочава и работата си като преподавател по английски и арабски език. Сред целите на преводаческата и преподавателската ѝ дейност са повишаване на осведомеността по отношение на важни въпроси, свързани арабския свят и общество, както и насърчаване на междуезиковото и междукултурно общуване между България и страните от близкоизточния и северноафриканския регион.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с проф. днк Мария Шнитер за Балканското лятно училище по религии и обществен живот. Мария Шнитер е дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и първи декан на Философско-историческия факултет. През годините е ръководила катедрите по етнология, социология и теология. Изследванията ѝ са в областта на филологията, славистиката, етнологията, литературознанието, медиевистиката, съпоставителното религиознание, антропологията на религиите и всекидневието. Мария Шнитер е специализирала в университетите във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн. Преподавала е българска литература и култура във Виенския университет, водила е лекции във Великобритания, Италия, Израел, Русия и др. Автор е на няколко монографии и на значителен брой научни публикации в специализирани български и международни издания. Проф. Шнитер е съосновател и директор (2011–2023) на Балканското лятно училище за религии и обществен живот, част от международната академична мрежа CEDAR. Тази иновативна форма на обучение в „живот с различието“ събира в България участници от четири континента и досега има шест издания.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМРО и нейните ръководители“.Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМОРО и ВМРО: организацията, която разтърси Балканите“.Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

Това е втората част на разговора на д-р Васил Караджов с д-р Христо Тошев за животa му в емиграция и участието в полския профсъюз „Солидарност“.Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Христо Тошев за живота в емиграция и участието му в полския профсъюз „Солидарност“.Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

В този епизод Виктория Лекова разговаря с Герасим Герасимов по темата „Гражданска наука“. Двамата обсъждат приноса на учените-любители, участващи в събирането на данни, които в последствие се анализират от експерти; за доброволческата дейност и ангажираност, които добавят научна стойност към изследванията, както и за електронната база данни Smart Birds Pro, развита от екипа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Герасим Герасимов е ангажиран с организацията от нейното създаване и е добре позната фигура в българската природозащитна общност. За него екологията и опазването на природата са каузи по сърце, а не единствено изследователски интерес. В момента Герасим Герасимов е проектен ръководител на българския екип от мащабния проект "Transform4Europe", в който парньор е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В този епизод д-р Арина Корзун разговаря с проф. д-р Людмил Вагалински по темата „Археологията – професия или начин на живот“. През 1985 г. Людмил Вагалински завършва история със специализация по археологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). През 1989 г. той защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І–ІV век)“. По същото време започва работа като научен сътрудник в секция „Антична археология“ в НАИМ. Между 2003 и 2007 г. Людмил Вагалински е ръководител на секция „Антична археология“. Година по-късно става заместник-директор, а от 2010 до 2018 г. е директор на НАИМ. От 2007 г. той ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003 г. – теренните проучвания на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. В периода 2015–2017 г. Людмил Вагалински ръководи от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), в рамките на който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи. Людмил Вагалински е основател и главен редактор на престижното научно списание Archaeologia Bulgarica, което излиза без прекъсване от 1997 г. От 2018 г. той поддържа и популярната едноименна медийна платформа www.archaeologia-bulgarica.com

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Боян Жеков по темата „Страданието – другото лице на войната“. Боян Жеков завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора и специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Съветизацията на българската армия 1944–1948 г.“, защитена в катедра „История на България“. В момента Боян Жеков е главен асистент и изследовател в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, научна секция „Военноисторически изследвания“. Научните му интереси са свързани с българската държава и армия в междувоенния период, през Втората световна война и в началото на Студената война.

Това е втората част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“. Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през  втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

Това е първата част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Юлий Емилов по темата „Келтите на Балканите“. Юлий Емилов е доктор по история и археология от 2014 г. и главен асистент в Катедрата по Стара история, тракология и средновековна история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2017 г. Възпитаник е на Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ и на Историческия факултет на Софийския университет. Специализира „Археология на Желязната епоха“ в университетите в Копенхаген и Виена. На темата за келтските миграции и взаимоотношенията между траки и келти е посветена неговия дисертационен труд, както и поредица от научни публикации. В магистърската програма „Античност и Средновековие“ на Историческия факултет на Софийския университет преподава история на древна Тракия през елинистическата епоха, както и история на „варварска“ Европа и Средиземноморието през  втората половина на I хил. пр. Хр. През 2018 и 2019 г. е ръководител на теренните археологически проучвания в римския и късноантичния Almus край гр. Лом.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с доц. Никола Стоянов по темата „Развитието на българската армия след Освобождението в балкански контекст: история и перспективи“. Никола Стоянов е роден в Сливен и е възпитаник на Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“. Завършва образованието си във Военната академия „Г. С. Раковски“, където след това заема различни висши ръководни длъжности. В периода 2014–2018 г. е директор на център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации“, а от 2018 до 2021 г. е директор на департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“. От 2021 г. е доцент в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“. Никола Стоянов е автор на монографичните трудове „Хибридни войни и ненасилствени революции“ и „Новият стар многополюсен свят“.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с доц. Никола Стоянов по темата „Развитието на българската армия след Освобождението в балкански контекст: История и перспективи“. Никола Стоянов е роден в Сливен и е възпитаник на Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“. Завършва образованието си във Военната академия „Г. С. Раковски“, където след това заема различни висши ръководни длъжности. В периода 2014–2018 г. е директор на център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации“, а от 2018 до 2021 г. е директор на департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация“. От 2021 г. е доцент в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“. Никола Стоянов е автор на монографичните трудове „Хибридни войни и ненасилствени революции“ и „Новият стар многополюсен свят“.

В този епизод Виктория Лекова разговаря със Светлана Димитрова за научната мрежа EURAXESS, глобалната менторска програма и Science for Refugees Hub, за новите възможности за изследователска мобилност, научно предприемачество и подкрепа за учени-бежанци.Светлана Димитрова е проектен мениджър в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Участвала е в редица проекти, а в момента координира международния център EURAXESS Science for Refugees. Преките ѝ отговорности в Софийския университет са свързани също с въпросите на разнообразието и равенството между половете, както и с процеса на обучение и междукултурна интеграция на изследователи в Европа. Светлана Димитрова е член на консултативните съвети на няколко големи инициативи, в това число проектите SAFE – Supporting at-risk researchers with fellowships in Europe, InspirEurope и InspirEurope+, MSCA4Ukraine, British Academy/CRAC-Vitae: Development Programme for Researchers at Risk и други.Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

В този епизод Чая Колева, политолог в Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, разговаря с Данислава Делчева по темата „Генезис и развитие на младежките субкултури през 90-те години на XX век“.Данислава Делчева е бакалавър по Масови комуникации, магистър по Социология (със специализация по Социални изследвания, анализи и проекти) и по Международни отношения. Специализирала е върховенство на правото в Университета в Страсбург. Тя е основател на креативно студио „Рефлектор“, което създава социални проекти чрез средствата на изкуството, културата и науката. Данислава има 10-годишен опит в медиите като журналист и ПР мениджър, след което преминава в сферата на културния мениджмънт, като продуцира, менажира и популяризира изкуство. Интересите й са в областите на комуникациите, културата и социалната антропология, които се пресичат и в последния й проект  „Алтерофилия“  – документална видео поредица за субкултурите на 90-те години.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки на Балканите, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове в Гърция, Турция, Румъния и България. Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за футболните агитки в Западните Балкани, появата на ултрас движения, сблъсъците и конфликтите между привърженици на различни клубове от региона.Теодор Борисов е доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история“. Защитава дисертационен труд на тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България“ и „Историята на купата“, както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.

Това е втората част на разговора на д-р Самуил Камбуров с доц. Христо Тутунаров по темата „Частните армии, българите и Балканите“.Христо Тутунаров е роден в София и е възпитаник на Първа английска гимназия. Завършва образованието си в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където в момента преподава и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Той е доктор по организация и управление и доцент по национална сигурност. Бил е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в полицейската академия в Анкара. Христо Тутунаров е участвал в подготвянето на различни стратегически документи, включително Стратегията за сигурност на гр. София. Автор е на над 70 научни публикации, три монографии – „Католическата църква в България и Студената война“, „Частните армии. Еволюцията на войната“ и „Етнически общности и национална сигурност в Република България“, както на и учебника „Общества, сигурност, политики“. Негови изследвания са апробирани и използвани при подготвянето на различни наръчници и курсове, провеждани от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на Република България и други институции.

По повод 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия, споделяме с Вас специален епизод, в който д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Боян Жеков по темата „Войнство и героизъм в историята“.Боян Жеков завършва Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ в Стара Загора и специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Съветизацията на българската армия 1944–1948 г.“, защитена в катедра „История на България“. В момента Боян Жеков е главен асистент и изследовател в Институт „Перспективни изследвания за отбраната“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, научна секция „Военноисторически изследвания“. Научните му интереси са свързани с българската държава и армия в междувоенния период, през Втората световна война и в началото на Студената война.

Това е първата част на разговора на д-р Самуил Камбуров с доц. Христо Тутунаров по темата „Частните армии, българите и Балканите“.Христо Тутунаров е роден в София и е възпитаник на Първа английска гимназия. Завършва образованието си в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където в момента преподава и във Военната академия „Г. С. Раковски“. Той е доктор по организация и управление и доцент по национална сигурност. Бил е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в полицейската академия в Анкара. Христо Тутунаров е участвал в подготвянето на различни стратегически документи, включително Стратегията за сигурност на гр. София. Автор е на над 70 научни публикации, три монографии – „Католическата църква в България и Студената война“, „Частните армии. Еволюцията на войната“ и „Етнически общности и национална сигурност в Република България“, както на и учебника „Общества, сигурност, политики“. Негови изследвания са апробирани и използвани при подготвянето на различни наръчници и курсове, провеждани от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на Република България и други институции.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Теодор Борисов за появата на футбола на Балканите, неговото развитие и създаването на първите футболни клубове в балканските държави.Теодор Борисове доктор по история, спортен журналист на свободна практика и член на екипа на сдружение „Българска история". Защитава дисертационен трудна тема „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)". Автор е на книгите „Как Цар Футбол превзе България" и „Историята на купата", както и на многобройни статии, свързани с историята на спорта и по-конкретно с футбола.

В този епизод, посветен на 55-годишнината от създаването на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките и 45 години от излитането в Космоса на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, д-р Стела Стефанова разговаря с проф. Георги Желев за българското присъствие в Космоса и ролята на България в съвременните космически изследвания. Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките. Научните му интереси са в областта на дистанционните методи, географските информационни системи, спътниковите данни и продукти, геологията, геоморфологията и геориската. Проф. Желев е участник в над 70 научни проекта и е автор на над 100 научни публикации. Награден е за заслуги и приноси в космическите изследвания по повод 40-годишнината от основаването на Института за космически изследвания и технологии.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Георги Грънчаров.Георги Грънчаров завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, където изучава древногръцки език, история и култура. Продължава образованието си в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно придобива магистърска степен по Културен туризъм. Участва в различни езикови програми в гръцки университети в Атина, Солун и Йоанина.Георги работи като екскурзовод из Балканите, но с времето открива, че неговата дестинация е Гърция. В продължение на няколко години той е учител по гръцки език и преводач, което му помага да задълбочи познанията си към бита и културата на гърците. Преди няколко седмици излезе от печат дебютната му книга „Опознай Гърция“, пътеводител-пътепис за южната ни съседка (https://www.guidegr.com/book)

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Пънар Тахсин Ваид по темата „Арабистиката в България и на Балканите“.Пънар Тахсин Ваид завършва специалност „Арабистика“ към катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си прекарва един семестър във Висшия институт за изучаване на чужди езици към Картагенския университет в Тунис. Две от нейните студентски разработки са публикувани на сайта на Фондация „Цветан Теофанов“, която я удостоява с Годишната студентска награда за 2021 г. за високи постижения в изучаването на арабски език.Пънар Тахсин Ваид продължава обучението си в магистърска програма Близкоизточни изследвания с арабски език към Катедра „Арабистика и семитология“ на Софийския университет. Защитава дипломна работа на тема „Женският активизъм в Тунис след Жасминовата революция: социално-политически предизвикателства и тенденции“ под научното ръководство на доц. д-р Галина Евстатиева. Получава магистърска награда „Дейл и Кристин Айкелман“ за изключително високи постижения при подготовка на дипломната работа.В момента Пънар Тахсин Ваид е проектен координатор в преводаческа агенция. Преподава арабски език на българи и български език на арабоговярщи в частна школа в София.

Това е втората част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и  „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.

Това е първата част от разговора на д-р Васил Караджов с Красимира Кодукова за виното и винения туризъм в България и на Балканите.Красимира Кодукова е винен технолог, агроном и екскурзовод. Завършва магистратури по „Технология на ферментационни продукти“ в Университета по хранителни технологии и  „Лозарство и винарство“ в Аграрния университет в Пловдив. Работи последователно като помощник-технолог и организатор на винен туризъм във винарска изба „Вила Юстина“ и в специализирания туроператор за винен туризъм Bulgaria wine tours. Красимира Кодукова е лицензиран екскурзовод и основател на платформата за винен туризъм в България Wine Tour Maker. Тя е част от екипа на туристическа агенция Winetours, който създава първия онлайн пътеводител за винен туризъм в България, който обединява всички изби, отворени за посещения от туристи.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Даниела Цанкова-Ганчева по темата „Българските бойни знамена от Освобождението до края на Втората световна война в балкански контекст (1878–1945)“.Даниела Цанкова-Ганчева има магистърска степен по „История“ с профил „Археология“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва и магистратура по специалност „Културно-историческо наследство – Културен туризъм“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 2009 г. защитава дисертация на тема „Развитие на българската военна униформа и военните знамена 1878–2005 г.“.От 2009 до 2018 г. Даниела Цанкова-Ганчева е заместник-директор на Националния военноисторически музей. От септември 2020 г. до момента е старши учител по История и цивилизация в Софийска професионална гимназия „Княгиня Евдокия“.Научните ѝ интереси са свързани с българските знамена, българските военни униформи и военните паметници в България.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“.  През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод.  Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Методий Ганчев по темата „Създаване и реализиране на туристически продукт в България и Балканите“.Методий Ганчев е роден през 1991 г. в София. Завършва средно образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ с профил „Науки за земята“.  През 2014 г. завършва бакалавърска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специализация „Средновековие“ . Две години по-късно завършва и магистратура по археология в същия университет. Именно тогава започва да се занимава с туризъм. Обучава се в „Асоциацията на екскурзоводите в България”, става неин член и лицензиран екскурзовод.  Работи в едни от големите фирми за входящ туризъм в България и развежда туристи от всички краища на света – от Канада до остров Мавриций. През 2018 г. става екскурзовод на свободна практика и съсобственик на малка туристическа фирма. Убеден, че България има потенциал не само с културните си забележителности, но и със своите природни красоти, през 2022 г. Методий Ганчев завършва курса към Асоциация „Планини и хора“ и става сертифициран планински водач 1-во ниво.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Симеон Кацаров за Австро-Унгария и Балканите.Симеон Кацаров завършва специалност „История" и „Българска филология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". През 2005 г. успешно защитава докторат по Нова и най-нова обща история в Института по история при Българската академия на науките. Темата на дисертационния му труд е „Дуалистичният модел и държавно-политическото развитие на Австро-Унгария в периода 1867–1899 г."В момента Симеон Кацаров е доцент и преподавател в катедра „История и археология" на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет.Научните му интереси са насочени в четири основни направления: изследвания, свързани с периода на Новото време; проучвания върху австро-унгарската дуалистична система; европейската държавност през ХІХ век  и  „Покръстителната акция" на помаците от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония през 1912–1913 г.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. д-р Михаил Груев. Това е петият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Доц. д-р Михаел Груев е завършил специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е доктор по история с дисертация на тема „Българите мюсюлмани в държавната политика на България (1944–1959 г.)“. Преподавател е по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. Автор е на три монографии, на студии и статии по проблемите на Възродителния процес, колективизацията на българското село и комунистическия елит. От 2015 г. доц. д-р Михаил Груев е председател на Държавна агенция „Архиви“.

Това е втора част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.

Това е първа част на разговора на доц. д-р Калин Йорданов с гл. ас. д-р Йоанна Бенчева за храненето и диететиката във византийско-балканския свят в периода X–XV в.Йоанна Бенчева завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят, X–XV век“ с научен консултант проф. дин Христо Матанов. От 1995 г. Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води също и дисциплините „Всекидневието на Балканите“ и „Евреите в Средновековните Балкани“. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Йоанна Бенчева е автор на монографията „Трапезата във византийско-балканския свят X–XV в.“, както и на множество научни студии и статии. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Иво Топалилов за евреите на Балканите през Античността и за античната синагога на Филипопол. Това е четвъртият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Иво Топалилов завършва магистратура по класическа археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и докторантура по Стара история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където през 2009 г. става доцент по антична археология. През 2019 г. започва работа в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Доц. Топалилов ръководи проучванията на редица археологически обекти в района на Пловдив, Сандански, както и на други места в цяла България. Научните му интереси са свързани с римската и късноантичната провинциална археология с фокус върху Тракия, Римския и Късноантичния Филипопол. Иво Топалилов е ръководител на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол“ в Института за балканистика с Център по тракология при БАН и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

In this episode, Alexandra Milanova speaks with Anastasia Sleptsova on the topic “Cultural Heritage in Times of Crisis”.Anastasia Sleptsova is an Aspen Institute graduate, cofounder of Ukrainian female-led innovation agency Digitizing Space and WTECH Ambassador. She is an expert in complex event management from idea to implementation, start-up mentor and advisor. Since 2015, Anastasia has launched, managed and moderated up to 500 tech and business-oriented events from closed community meetups to large-scale tech conferences and open innovation events. She has more than 9 years of experience in innovation management and digitization. Anastasia has named “30under30” by business media Kyiv Post, a “Davos50 Nominee” by the World Economic Forum and official delegate to its Annual Meeting in 2017. She is a past-curator and active member of Global Shapers. For the last 4 years, Anastasia has led a joint initiative of Digitizing Space and the EU-funded programme House of Europe. This initiative is all-Ukrainian innovative cultural collaborative marathon Hatathon: Hack for Culture with mission to preserve Ukrainian heritage.

В този епизод Васил Караджов разговаря с доц. Албена Танева за паметта и спасението. Това е третият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Албена Танева е магистър по социология, доктор по политология и доцент по политически науки. През 2007 г. защитава дисертация на тема „Лидерският обществен модел. Спасението на евреите в България в политологически дискурс“. От 2020 г. ръководи катедра „Публична администрация“ във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  Главни изследователски теми в работата на доц. Танева са: лидерството като социален феномен; ролята на гражданското общество в либералната демокрация; историческа и съвременна перспектива към Холокоста и съдбата на българските евреи в годините на Втората световна война.Албена Танева е автор на концептуалната мобилна изложба „Силата на гражданското общество. Съдбата на евреите в България в годините на Холокоста“, изготвена и представяна в сътрудничество с Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Експозицията е показвана в Народното събрание на Република България, в редица европейски градове, в Британския парламент и ООН в Женева, както и в Съединените щати.Албена Танева е два пъти носител на награда „Шофар“, присъдена от Организацията на евреите в България „Шалом“: през 2017  г. за борба с антисемитизма, ксенофобията и езика на омразата в българското общество, и през 2023 г. за изследване и памет за Холокоста.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Йоан Кръстев по темата „От Античност към Средновековие на Балканите“. Йоан Кръстев завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ с профил история. Дипломната му работа е на тема „Българо-полските взаимоотношения отразени в полската историография“. Получава бакалавърска степен по международни отношения от Университета в Малмьо, Швеция. Едно от хобитата му са историческите реконструкции. През 2020 г. се включва в сдружението „Мос Майорум Улпие Сердице“ и понастоящем е негов заместник-председател. Йоан Кръстев участва във фестивалите Natale di Roma (Рим), Floralia (Дреновец), Романс Лангобардорум (Пловдив), „Сердика е моят Рим“ (София), Карнунтум, Никополис ад Иструм, Перистера, Нощта на музеите и др.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с философа и журналист Тони Николов. Това е вторият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.Тони Николов е главен редактор на Портал Култура и списание „Култура“. Специализирал е в Pontificio Istituto Orientale (Рим) и в Ecoles des Hautes Etudes en Sciences sociales (Париж) в групата на проф. Жак Льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Льовен. От 2005 до 2009 г. е главен редактор на Radio France International – Bulgaria. Автор е на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Жан Пол Сартр, Жан-Франсоа Лиотар, Ален Безансон, Жорж Бернанос, Рене Жирар и други. Дългогодишен хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тони Николов е автор на книгите: „Пропуканата България“, „Българската дилема“, „Спомнена София“ (отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ и „Има такава държава“.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Любомир Цанков по темата „Римското облекло през Късната античност  IV–VI век: произход и развитие“.Любомир Цанков завършва гимназия с усилено изучаване на испански език „Хосе де Сан Мартин“. През 2016 г. получава бакалавърска степен по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Две години по-късно успешно завършва магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация“. Интересите на Любомир са насочени към античната и средновековна история и затова през 2014 г. той създава онлайн блог „Автократор“, посветен на изследването на тези два периода.През 2016 г. Любомир става член на сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“. Пресъздава легионер от периода IV–V век, цивилен римски гражданин и епископ, изповядващ никейския символ на вярата. Любомир е пионер в популяризирането на  раннохристиянските възстановки в България с участия в редица антични фестивали в страната и чужбина. Изнася лекции по антична история в НГДЕК, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, частната гимназия „Британика“, ИЕФЕМ–БАН, НАР „Никополис ад Иструм“, Европейската нощ на музеите. Любомир е съавтор на главата за облекло в проекта “Visiting the past – a reenactment handbook” на университета по археология Orkney във Великобритания.

Това е втората част от разговора на Васил Караджов с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите. Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.

В този епизод Васил Караджов разговаря с Ангел Маринов за акордеона и музиката на Балканите.Ангел Маринов е музикант, изпълнител на акордеон и бандонеон. Асистент и преподавател по методика на акордеона и изпълнителско изкуство в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Лауреат и член на журита на редица международни конкурси.Ангел Маринов е инициатор и участник в акордеонни срещи между България и Турция. Той е българският представител в Световната акордеонна асоциация.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Деница Такева.Деница Такева е египтолог и председател на Българско египтологическо общество. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ в София, лауреат e по литература и история. След това завършва семестриално „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тъй като египтологията винаги е била нейното истинско призвание и мечта, тя продължава обучението си в Нов български университ. Получава бакалавърска и магистърска степен по Египтология, в момента е редовен докторант по същата специалност в Нов български университет. Дисертацията ѝ е посветена на конкретни религиозни текстове-химни към божество Озирис от Тиванските гробници от епохата на Новото царство.Деница Такева е един от създателите на Българско египтологическо общество и негов председател. Основател е на Образователно-информационен център „Древен Египет“ към Регионалния исторически музей в София. Поставя началото на школите по египтология в центъра, където се изучават древноегипетски език, история, култура и религия на Древен Египет в извън-университетска среда. Деница Такева е основател и преподавател в първата детска школа по египтология в България.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Петър Топарев, ръководител на Националното бюро на Университетската агенция на Франкофонията в България.Петър Марио Топарев е роден през 1978 г. в София. Възпитаник е на 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в столицата. Завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и магистратура по международни отношения в Нов български университет.От 2005 г. работи в Университетската агенция на Франкофонията (АЮФ), последователно като секретар по проектно сътрудничество, отговорник на Франкофонския цифров център и ръководител проекти в Антена София на Регионална дирекция „Централна и Източна Европа“ на АЮФ. От 2021 г. е ръководител на Националното бюро за България на Агенцията.

В този епизод д-р Александра Миланова разговаря с Николай Гълъбов. Това е първият от серията епизоди, посветени на 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Владимир Попов по темата „Късната античност на Балканите и нейното популяризиране чрез исторически възстановки“.Владимир Попов членува в световната мрежа за културно наследство EXARC и в международната организация Nova Roma, на която е официален представител за България. Притежава 15-годишен годишен опит като реконструктор и е участвал в организацията на повечето антични фестивали в страната. През 2016 г. основава Сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“ и оттогава е негов председател. Организацията е насочена към проучване, адаптиране и пресъздаване на епизоди и събития от живота на римляните и варварските племена, обитавали провинция Мизия в периода IV–VI век. Сред проектите на сдружението са: Късноантичният фестивал „Бонония оживява“ във Видин, Фестивалът на античното наследство „Сердика е моят Рим“ в София, античните фестивали „Нике – играта и победата“, провеждан в Националния историко-археологически резерват „Никополис ад Иструм“, „Марцианополис – животът в древния град“ в Девня, „Перистера – крепост на вярата“ в Пещера и много други.

В този епизод д-р Стела Стефанова разговаря със спелеолога Алексей Жалов, представител на Балканския спелеоложки съюз, по темата „Пещери и пещерни експедиции на Балканите“.Алексей Жалов е спелеолог, ръководител на многобройни български и международни спелео експедиции, автор на голям брой книги, статии и филми. Той е дългогодишен заместник-председател на Българската федерация по спелеология, инициатор за създаването и впоследствие генерален секретар на Балканския спелеоложки съюз.

В този епизод Александра Миланова разговаря със световноизвестния цигулар Светлин Русев.Светлин Русев е възпитаник на Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, която завършва с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Печели редица престижни международни конкурси, сред които са тези в Индианаполис, Мелбърн и „Маргарита Лонг – Жак Тибὸ“. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Йохан Себастиан Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Носител е на престижните български отличия „Музикант на годината“ и „Кристална лира“. Като солист Светлин Русев свири с Националния оркестър на Франция, Филхармоничния оркестър на Френското национално радио, Сеулската филхармония, Филхармонията на Токио, Филхармонията на Сендай, Симфоничния оркестър на Индианаполис, Националния оркестър „Джордже Енеску“ (Букурещ), Оркестъра на Румънското национално радио, Филхармонията на Йоханесбург и други оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Заема поста артистичен директор на Софийската филхармония от 2016 до 2018 г. От септември 2008 г. е професор по цигулка във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж.Светлин Русев свири на цигулка Stradivarius Camposelice от 1710 г., предоставена от Nippon Music Foundation.

В този епизод Васил Караджов разговаря с Румяна Титерякова за Балканите като туристическа дестинация.Румяна Титерякова е родена в Пловдив и е екскурзовод с дългогодишна практика. Тя е водач на туристически групи в чужбина, посетил над 80 държави. Владее руски, немски, италиански и английски език. Автор е на пътеводители за Пловдив и региона, хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в обучителни школи по туризъм.Румяна Титерякова е председател на регионалния клон на Асоциацията на екскурзоводите в България, член е на Съвета по туризъм и на Общинския консултативен съвет по туризъм в Пловдив.

В този епизод Васил Караджов разговаря с Румяна Титерякова за Балканите като туристическа дестинация.Румяна Титерякова е родена в Пловдив и е екскурзовод с дългогодишна практика. Тя е водач на туристически групи в чужбина, посетил над 80 държави. Владее руски, немски, италиански и английски език. Автор е на пътеводители за Пловдив и региона, хоноруван преподавател е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в обучителни школи по туризъм.Румяна Титерякова е председател на регионалния клон на Асоциацията на екскурзоводите в България, член е на Съвета по туризъм и на Общинския консултативен съвет по туризъм в Пловдив.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с д-р Николай Данев по темата „Креативни решения за преподаване. Използване на дигитални образователни ресурси и облачни технологии в преподаването по история и цивилизация в българските училища“. Николай Данев е учител по история и цивилизация в столичното 2 Средно училище „Акад. Емилиян Станев“ и хоноруван преподавател в Нов български университет и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Вече 10 години неговата основна мисия е да вдъхновява учениците и студентите, да споделя знанията и опита си с колеги. През последните години се фокусира върху възможностите за използване на дигитални и мултимедийни ресурси в учебния процес и изграждане на иновативна образователна среда. Използва интерактивни методи на преподаване, създава електронни игри и упражнения, които целят да запалят интереса на децата към учебния предмет. Николай Данев е носител на престижни национални награди, между които първо място в „Национален конкурс за иноватори в образованието“, присъдено от Регионално управление на образованието – София и първо място в конкурса „Дигитални новатори в образованието”, присъдено от Българска асоциация по информационни технологии и Министерството на образованието и науката през 2020 г. През 2021 г. печели трето място в конкурса „Учител на годината“. Два пъти е номиниран за отличието „Неофит Рилски“. От 2022 г. е лектор на РААБЕ България.